Млади учени създадоха движение за достоен изследователски труд, предлагат модерно развитие за България
Велиана Христова

Физиката може да стигне и до... медицината
Трима млади физици от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, които са сред инициаторите за създаването на Движение на младите учени в България, предлагат път за обогатяване на страната ни вместо постоянната бедност. Христо Лафчиев, Орлин Йорданов и Димитър Тонев са сред подписалите писмо до министър Даниел Вълчев с искане средствата за научни изследвания и висше образование през 2008 г.

да се удвоят, учените по заплати
да се приравнят с държавната администрация
и да се следва държавна политика, която стимулира развитието на науката като стратегически национален приоритет.

Христо е защитил дисертацията си във Франция, Орлин и Димитър - в Германия, работили са в Европа със спечелени конкурси за специализации и са предпочели да се върнат в България. Твърдят, че имаме много силни научни школи, но голяма част от можещите учени са пред пенсиониране, а младите вече не искат за 240 до 300 лв. да работят наука в слабо финансирани лаборатории и при недалновидно отношение на държавата към изследванията. Ако до 4-5 години финансирането на науката у нас не се подобри съществено, както става в момента във всички държави от ЕС според Лисабонската стратегия за развитие на Европа, България ще има единственият шанс да стане бананова република, алармират те. Надеждата им е, че министър Вълчев ще разбере тяхното мислене при един по-задълбочен диалог и ще предприеме необходимите стъпки.
Първото условие е финансирането да се подобри и да тръгнем рязко нагоре от тези 0,2 % от БВП, които се влагат за наука у нас сега и по които сме последни от всички страни всъюза. И тримата казват, че не вярват на цифрите на миинстър Вълчев, че се инвестирали 0,4 %, но и да са верни, пак сме на последно място. А целта на Лисабонската стратегия е държавите да влагат средно 3 % от БВП за изследвания и иновации. Науката е специфична област на човешката дейност, която понякога изглежда отвлечена и абстрактна, но почти винаги ражда и приложни резултати. Трябва
да се възстановят развойните звена
у нас, за да се следва цикълът: адаптиране на научните резултати към индустрията-създаване на прототипи-опитно производство-малко производство-голямо серийно производство, казват тримата млади учени. Само че България не е Германия, ние нямаме мощни концерни, които финансират наука и я прилагат. Според Христо Лафчиев обаче това, че нашите предприятия са малки и средни, не означава, че не може да "поемат" наука. Средният и малкият бизнес, казва той, има истинска нужда от нови технологии. И дава за пример интересни договори за технологии, които ядреният институт на БАН има с АЕЦ "Козлодуй". Но това са изключения, подчертава Лафчиев. Неговото предложение е да се организират технологични центрове, за да може бизнесът да прати хората си да бъдат обучени в тях, с помощта на държавата на предприятията да се дадат машините за нови технологии и те да започнат да произвеждат продукция, която може да се бори с конкуренцията. Но това не може да стане, ако науката в БАН и университетите продължава да не е финансирана. В същото време академията дава 60 % от признатата в света българска научна продукция - научни статии в световни списания, цитирания и патенти.
За научната общност обаче не мина незабелязано изказването на Даниел Вълчев, че публикациите и цитиранията са формален критерий за оценяване на науката. В света няма универсален признак за оценяване на науката, казва Христо Лафчиев. Дори одитът, който министърът посочва като форма на оценяване, не е универсален принцип. Ако имаш две конкурентни групи и едната прави одит на другата, какво се случва, пита риторично Лафчиев. Ако наша група е оценявана например от финландски конкуренти, оценката не е обективна. Затова навсякъде по света оценяват науката по публикации, цитати, патенти -
това е независимата оценка.
Министърът казва, че в науката ни не се спазвали приоритети, че повече се давало на БАН и по-малко на университетите, напомнят младите физици. И казват: първо това не е вярно, и второ то е само отклоняване от главния въпрос - че не е осигурено финансиране за изследванията. Постоянно пред обществото се натрапва въпросът: дали сме ви малко пари, но какво сте направили срещу тях. Отговорът е ясен, напомнят тримата: Международната уебометрична класация показва, че БАН е на 145-о място сред 1000 сродни научни организации в света, малко след Австрийската академия на науките и малко преди Полската академия на науките. Но нито Австрийската, нито Полската академия имат такова мижаво финансиране като БАН. Т.е. за парите, които получаваме за наука, ние си вършим работата отлично, категоричен е Лафчиев.
Има много доказателства, че българските учени работят на световно равнище, включва се в разговора Димитър Тонев. И добавя: "Когато кандидатстваме заедно с много топ групи от цял свят за експерименти в някаква лаборатория, ние се явяваме, представяме нещата си и ни избират нас като най-добри с още 1-2 екипа. Групата, в която аз тук работя,
печели редовно конкурси
за експерименти в националнете лаборатории по ядрена физика в цяла Европа. Публикуваме във водещите световни списания. Но моята заплата е 200 евро и ако трябва да дам продукт, съответстващ на нея, трябва да публикувам в някакви журналчета, които са създадени от приятели. Там, където печелим, хората ряботят с несравними по размер пари. Затова настояваме да се увеличи заплащането - разумно, с един скок да настигнем администрацията и после да я задминем".
Даниел Вълчев планира в края на септември да започне обсъждане на проблема за развитието на науката, за да се направи до края на 2007 г. 10-годишна стратегия. Един от най-важните въпроси според него е кои ще са приоритетите в науката в България, които ще бъдат финансирани с предимство. "Въпросът за приоритетите е много деликатен и опасен. Могат да се затрият групи, да се унищожат школи, ако някой чиновник реши, че дадено научно направление не е приоритетно. Примерно, може да им се стори, че ГАМА-спектроскопията не е интересна. А тя се прилага навсякъде". Освен това, казват младите физици, науката днес става все по-интердисциплинарна. Как се избират приоритети, след като дори съвсем различни научни области вече са свързани помежду си?
"Сега ние, физиците, работим много тясно например с медиците. Защото радиоактивните изотопи намират приложение за изучаване на кръвоносните съдове, в хирургията и т.н. Методите ни отиват в нанотехнологиите и обратно - от тях при нас идват нови методи. И като 3 години ми определят, че една област не е приоритетна и не я финансират достатъчно, останалите научни области също ще закъсат,
спира се преливането на ноу-хау,
отнема се динамиката на науката", разсъждава Лафчиев. Орлин Йорданов веднага добавя: "В Германия, където работех, има много интересна програма - използват се ускорители на частици при терапия на тумори в главата, които са на труднодостъпни места. Кой е мислел, че ускорителите могат да имат приложение в медицината? В момента усилено се говори за промените в климата, а значи - за нови енергоизточници. Но прочетох програмата за развитие на възобновяемите енергийни източници и съм смутен. Вния се набляга върху оползотворяванетонабиомаса, т.е. приоритет е изгарянето на отпадни органични продукти. В същото време хората правят слънчеви батерии, ние имаме постижения в това направление и можем да развием модерни браншове, които да дръпнат индустрията напред. В ядрените изследвания работим усилено над ефективни методи за решаването на проблемите, свъзрани с дългоживущите и токсични радиоактивни отпадъци от ядрената енергетика".
Как може да се избере друг път на развитие за България - на модерно развитие? Десетки страни направиха именно това - вложиха пари в науката и получиха много повече, казват физиците. Христо Лафчиев дава пример: "Ако създадем научна основа за един нов завод за полупроводници, например, западните компании ще се заинтересуват веднага. Имаме две катедри в ТУ и в СУ, лаборатория на БАН в Пловдив, в института ни по електроника правят електронно-лъчеви технологии за полупроводници, в Института по физика на твърдото тяло-БАН изследват субстрати за най-новите транзистори, но трябва да им се дадат пари да развият изследванията си. И плюс един добър данъчен пакет за чуждия инвеститор, ето подготвителната работа е вече завършена. Но въпросът е, че ти трябва да дадеш парите, да се представят учените ни на международни конференции и паралелно да гониш инвеститори с данъчния пакет и да им кажеш: ето това е най-хубавото място да построите завода си. Един модерен завод за полупроводници
струва $ 3 млрд и произвежда за 4-5 млрд.
продукция годишно. Само един такъв завод би удвоил оборота на промишлеността ни. Няма го стратегът, който да го поиска. Имахме до 1989 г. завод за полупроводници в Ботевград, който бе също толкова добър като единствения завод в Тайван. В момента Тайван произвежда полупроводници за 25 млрд. долара годишно в 10-12 завода, ние не произвеждаме нищо".

Утре в броя - интервю с младите учени
Информация на вестник Дума
/МД/