Трима млади учени разсъждават за ситуацията в страната и предлагат: банани или измъкване от калта с модерна наука и икономика
Разговаря Велиана Христова

Христо Лафчиев, Орлин Йорданов и Димитър Тонев са сред създателите на Движението на младите учени в България, което в писмо до министър Даниел Вълчев настоя за достойно развитие на страната ни чрез науката. Тримата работят в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. Христо е на 39 години, защитил е дисертация в Бордо-Франция.



Връстникът му Димитър е ст.н.с. II ст., завършил е СУ, защитил е дисертация в Кьолн, изкарал е две специализации пак там, след това е спечелил за 3 години европейска стипендия "Мария Кюри" в Националната лаборатория в Падуа-Италия. Орлин е на 35 години, дисертацията си е защитил в университета в Гьотинген-Германия, длед това е работил 4 години в Дружеството за ядрени изследвания в Дармщат-Германия,към научната организация "Хелмхолц". И тримата сега работят в България.

- Как възникна Движението на младите учени и как решихте да пишете на министър Даниел Вълчев?
Орлин Йорданов: Идеята се роди след общия митинг на пл. "Ал. Невски" на работещите в институтите на БАН и в софийските висши училища. Решихме, че трябва и ние по-активно да направим нещо, за да се запази науката у нас.
Димитър Тонев: Решихме, че първо трябва да опитаме с диалог, а ако нищо не стане, тогава да протестираме. Две са нещата, които искаме. Първо - заплати, защото в момента възнагражденията ни са една четвърт от тези в градския транспорт. Всеки от нас знае как е в чужбина и как е тук. Ние сме разумни хора и не искаме нищо нереалистично. Аз работя в тясно сътрудничество с двама колеги - от САЩ и от Хърватска. Колегата от Хърватска ми каза, че там професорът получава 1600 евро чисти пари след изплащането на данъците и осигуровките. Е, как може една държава, която допреди 20 години я нямаше на картата, която 4-5 години бе във война, в момента да е на това равнище. Имам приятели и в Румъния. Много песимистично гледах на тази страна, обаче се оказа, че те се оправят и заплатите в науката там са двойни спрямо нашите. Как става това? Отговориха ми много просто: искаш да се модернизира държавата, това може да стане, само ако учените я измъкнат, и следователно започваш да финансираш тях. И ето че напусналите Румъния учени започват да се връщат там, защото стандартът им е приличен и имат условия да работят. Затова първото ни искане е заплатите в науката да се изравнят с тези на държавната администрация и после да ги задминат.

- Всички страни в ЕС увеличават парите за наука, у нас все казват, че няма пари.
Орлин: Говорим съвсем реално и конкретно за нашите условия. Не искаме заплати по 1000 евро, а първо да ни приравнят с държавната администрация и после да я задминем. Заплатата на един професор в БАН досега бе 510 лв., от юли я увеличиха с 10 на сто и стана 560 лв. Доцентът получава около 425 лв. - толкова е горната граница за технически сътрудник със средно образование в териториалната дирекция по приходите например. Освен това, в науката, за да стане човек доцент, трябват над 10 години - да направи и да защити дисертация, после да напише достатъчно статии и да натрупа цитати, след това да спечели конкурс. И всичко това, за да получи накрая 425 лв. Ние говорим най-вече за младите хора, които вършат сериозна част от изследователската работа - докторантите и специалистите с висше образование. Те взимат съответно 250 лв. и 242 лв. Затова искаме за нехабилитираните заплатата да започва поне от 500 лв. Минимумът за издръжка на един човек у нас е 380 лв. получава се така, че с докторска степен, след задгранични специализации в международно признати реномирани институти заплатата на един учен тук е около и дори под минимума за издръжка. А например съм сам и някак я карам, но ето Христо има семейство с две деца и според мен той е просто герой, че работи в науката.

- Не са много младите хора, които се връщат в България, след като могат да останат в Европа.
Христо Лафчиев: Малко останахме такива. Смятайте, че разговаряте с луди. Всъщност, ние всеки ден спонсорираме науката. Непрекъснато трябва да намираме пари от другаде, за да се занимаваме с наука. Но повече от заплатите мене ме притеснява общото отношение на българските политици към науката. Науката е отрасъл, който може да изкара много пари за България. За щастие, у нас все още 30 % от националния доход се прави от промишлеността. Тази промишленост е гладна за наука. А новите технологии са в лабораториите на БАН и в няколко университета. Ние ги имаме. Проблемът е, че правителствата у нас нямат никаква политика тези технологии да бъдат вкарани в нашата промишленост. Нашите резултати отиват в чуждите икономики. Бизнесът се нуждае от технологии, ние ги правим, а по средата стои необходимостта от едни пари, които просто трябва да се заделят. Никаква грамотност нямат нашите политици относно цикъла как една технология отива в практиката. И за това как се решава конкретен проблем на държавата чрез наука. Нашата научна област (в 20-годишна перспектива например) може да даде гама лазери на основата на изомерни вещества, с високо съдържание на енергия. Напомпва се колата с резервоар, пълен с атоми в изомерно състояние, и после 30 години караш, без да зареждаш по бензиностанции. Тези неща в перспектива ще се създадат най-вече от нациите, които в момента правят изследвания в тази област. Но трябва да се инвестира в изследванията навреме. На политиците ни са им чужди тези неща, те не мислят с такива понятия и толкова напред.

Димитър: Когато кандидатстваме заедно с много топ групи от цял свят за проекти, представяме нещата си и много често ни избират нас като най-добри с още 1-2 екипа. Групата, в която аз тук работя, печели редовно експерименти в националната лаборатория по ядрена физика в Падуа-Италия, в Гренобъл, в Кьолн, в Аргон (Чикаго). Значи работим на световно равнище. Буквално без пари. За да отидем да правим експерименти или да участваме в голяма конференция, нашите западни приятели ни плащат пътя и хотела. Е, аз как се чувствам там? Непрекъснато получавам покани да изнеса доклади - от Китай до САЩ, но аз няма как да стигна до там. Необходима ни е кардинална промяна в политиката. Това правителство има уникалния шанс да я направи и да покаже, че науката наистина е приоритет. Няма по-голяма възвръщаемост от тази при инвестициите в наука и образование. А ако продължаваме на самоиздръжка, в един момент ще си ходим и толкоз.

Христо: Всякакви препратки, че трябвало да се преструктурираме, че това и онова не сме направили, просто не са верни и са отклоняване от основния въпрос. А той е, че младите бягат и скоро наука няма да се прави. Имаме голяма група учени пред пенсиониране. Това са много качествени учени, България има силни научни школи. И имаме друга група - младежи, които доскоро бяха, но вече не са готови за 200 лв. да се обучават и да работят в тези групи. До 4-5 години трябва да се направи преходът от старите към младите и ако сега изпуснем момента, няма да има кога. Ако този министър и това правителство не свършат работата сега, после ще е късно.

Димитър: Да не измислят ту преструктуриране, ту разделение и противопоставяне, само и само да не се дадат пари. Без инвестиции в науката всичко друго е слагане на каруцата пред коня.
- Тези направления и проекти, които българските учени печелят в чужбина, това не са ли всъщност приоритетите на науката ни?
Христо: Където имаме доказано качество, там са приоритетите. Ако изключим лобиранията във фонд "Научни изследвания" и се играе честно, печели най-добрият проект и му се дават пари. Това е приоритетът. И освен това - технологиите, които да влязат в малките и средните предприятия. Но тези предприятия няма да дадат парите за наука, значи държавата трябва да ги даде. Така е правено навсякъде по света.

Орлин: Имам усещането, че някой тласна България в една такава посока - с минимални инвестиции по някакъв начин максимално да се изкарат пари. Инвестираш за хотел, отваряш го и просто пускаш машината за печатане на пари. Това прилича на схема за натрупване на паразитен капитал. Докато тези неща, за които говорим - технологии и наука, които хората в Европа извеждат напред, у нас остават без средства. Лесно е да унищожиш научна школа, да закриеш лаборатория и да изгониш учените. Така знания и опит, трупани с цената на дългогодишен труд, ще бъдат безвъзрвратно загубени. Не е казано, че продуктите и идеите, създадени в лабораториите на БАН, ще отидат веднага на конвейера. Но самият факт, че се създават кадри, които имат много висока научна култура и могат да решат комплексни научни проблеми, това само по себе си е капитал за страната. Трябва да излезем от порочното мислене - всеки, който те срещне на улицата, да те пита: абе, ти като си физик, какво търсиш тука! Ето това е въпрос на правителството - да даде завой в нова посока и да се приключи с тези приказки. Да се каже: да, ние ще се реализираме в България.

- Може ли академията да търси вътрешни резерви, за да си вдигне заплатите.
Орлин: Това означава уволнения. В момента бюджетът се изплаща на 90 на сто и парите не стигат дори за ток и парно. Какви резерви? А накъде да се съкращаваме повече, след като по брой на учените България се срина на последните места в Европа?
Христо: В същото време има огромен излишък в бюджета - над 2 млрд. лв., и би могло веднага да се предприемат спасителни стъпки.

- С тези 0,4 % от БВП, които у нас се дават за наука, сега сме на последно място в ЕС. И реално от бюджета седават едва около 100 млн.лв.
Христо: Реално те всъщност са не повече от 0,2 %. Ще добавя - държавната администрация през 3-4 години трябва да сменя "Уиндоуз" и "Майкрософт офис" и за това се дават периодично от 30 до 50 млн. евро на "Майкрософт". Ние имаме около 2000 учени в БАН и университетите, които работят с безплатната операционна система Линукс и пакета "Open Office" и много бързо могат да преобучат цялата администрация. Няма да платим нито лев на "Майкрософт" и ще се освободят тези милиони евро, защо не за научни изследвания? Натура 2000 можеше да се прави след експертиза от българските еколози, а не първо да се действа и после да се търсят учените!

Някои чиновници в МОН ни препоръчват да се разпродат земите на БАН, на Софийския университет, да се построели кооперации и да печелим пари от тях. Ние не сме в час с такива неща и не желаем да бъдем. Искаме на териториите на БАН и Софийския университет да се строят лаборатории! Да се правят експерименти, да се създават технологии и българската промишленост да е една от най-подкованите технологично в Европа и в света. Ние можем да й дадем тези водещи технологии. Искаме да се вложат пари за наука, за да излезе България от калта. Иначе ставаме бананова държава.
Орлин: Дават ни и съвет да взимаме парите отвън - от договори с чужбина. Но ти можеш да спечелиш финнасирането на проект и да го изпълниш качествено, ако имаш добре оборудвана лаборатория, с осигурени условия за пълноценна работа (т.е. без проблеми с тока и парното) е със заплата, осигуряваща ти разумен, съвременен жизнен стандарт. Докато парите от българските фондове трябва да са бонус за най-успешните проекти.

Димитър: Нека да обобщим: искаме да се променят нещата незабавно, защото всеки миг е вече фатален. Настояваме науката да стане наистина приоритет, да се отделят повече средства както за финансиране на лабораториите, така и за проекти. Министър Вълчев обещава диалог, той е съгласен, че заплатите ни са мизерни. Настояваме за трайна държавна политика, в която науката е реален стратегически приоритет. Иначе модерно бъдеще няма за България.

Информация на вестник Дума
/МД/