Образование :  Българските традиции да се изучават в клас, поискаха занаятчии и преподаватели
Интернет Медия БИГ.БГ 9/11/2012 15:00:00

Антони Чолаков

България има нужда да популяризира и уважава традициите си, да възпитава децата от малки в дух на уважение и гордост от богатото ни и разнообразно културно наследство, и това може да стане, ако се въведе изучаването му като свободно избираем предмет в училище. Научни работници и майстори –занаятчиии, представители на НПО, се обединиха около идеята, като предложиха въвеждането на обучителни програми за деца и младежи.

Това се случи на първата по рода си кръгла маса, посветена на приемствеността в българските народни занаяти, фолклор и кулинария с тема „Традициите – история и развитие“, която се проведе в столичния хотел „Експо“. Форумът бе организиран от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите – 7 и е част от мащабната национална инициатива „Пазител на традициите“. В рамките на кампанията, на 14 ноември в зала 1 на НДК ще бъдат връчени Третите годишни награди за фолклор, кулинария, занаяти, изобразително изкуство и личност и организация на годината.



Виолета Коцева от катедра „Етнология“ на СУ „Св. Климент Охридски“ предложи въвеждане на на изучаването на културно-историческото наследство като свободно избираем предмет и разработването на учебно помагало. Освен това, според нея учениците трябва да участват лично в археологически разкопки, възстановки на традиционни обичаи и занаятчийски практики, за да се докоснат и усетят красотата на миналото на България.
В подобен дух бе докладът Вера Керелезова от Националния исторически музей, която разказа за практиките на един от най-големите ни музей в популяризирането на българската традиционна култура. Тя разказа за различните практически занимания , проведени с ученици и младежи, под ръководството на научни работници и майстори-занаятчии.
Според Иван Влаев, председател на Националната занаятчийска камара, има необходимост от обучение на млади занаятчии в творческата обстановка на една майсторска работилница. Според него това е начинът подобно обучение да стане привлекателно и желано. Изтъкната беше ролята на Занаятчийската камара, като организатор на професионалното занаятчийско обучение.



Снежана Константинова и Николай Сивков от Регионалния исторически музей в Перник изнесоха доклад за ваканционните и съботно-неделни работилници, където посетителите могат да се запознаят с практикувани традиционни обреди, занаяти и поминъци. Специално внимание бе отделено на ателието по керамика и грънчарство, в което децата с удоволствие възпроизвеждат копия на намерени в крепостта Кракра артефакти, или осмислят свободното си време с творчески занимания. Според представителите на професионалните организации на майсторите на традиционни занаяти, в момента отделните задруги работят „на парче“, като по този начин голямата цел – българинът да цени и уважава родните традиции, се губи. Според тях научните и музейните работници трябва да обединят усилията си, за да се създаде единна програма за възраждане и съхраняване на традиционни технологии в занаятчийството и кулинарията, както и да се формира естетическия усет на младежите към фолклора. „Има много занаяти, чиито майстори вече ги няма, и единствено етнографските материали пазят спомена за характерните техники на изработка“, казаха те. Величка Георгиева от Задругата на майсторите на художествени занаяти подкрепи идеята, като разказа за трудностите на професионалните занаятчии в годините на прехода.
Станчо Джумалиев, председател на Дружество „Традиция“, разказа за историята на Националното сдружение и начина, по който организацията пресъздава нагледно важни събития от българската история. Така историческите факти и събития стават по-достъпни и желани за изучаване. Велина Минева, директор на историческия музей в Ихтиман, разказа как децата и младите хора в града участват в различни клубове и начинания за изработване на носии и възстановяване на традиционни обреди. Характерни за града са и писаните яйца и музеят с основание се гордее с постиженията на малките си възпитаници в практикуването на това старо домашно занятие.
Соня Семерджиева от Регионалния етнографски музей в Пловдив обоснова идеята за музея като пазител на традициите и институция, която трябва да получи своето достойно място в популяризирането на българската история, минало и бъдеще. Като пример даде възстановката на цялостния обичай за празнуване на занаятчийския ден – Св. Спиридон и всички свързани с него обреди и ритуали. Не по-малко интересна бе презентацията на Десислава Димитрова, представител на Балканите в Съвета на Slow Food и координатор за България, която очерта големите възможности за разработването на стратегия за кулинарен туризъм в България – туризъм, насочен към местните вкусове и разработването му като продаваем продукт.
В заключение Пеньо Иванов, организатор на Третите годишни награди „Пазител на традициите“, призова участниците в кръглата маса се обединят около идеята и да поставят начало на едно тясно сътрудничество помежду си, с цел по-пълното и автентично представяне на българските традиции в тяхното многообразие и красота.

[ Назад ]
За принтиране Изпрати тази новина на приятел

Последните 10 новини в Образование:


Коментарите са лични и отразяват мненията на потребителите!
Автор Коментар
    Карта на сайта  |  Вход  
Контекстна рекламa
Каталози
Последни търговски новини
Последни новини в интересно



Copyright © 2004-2010 BiG.BG. Всички права запазени. Webmaster : press@big.bg
Материалите в този сайт са обект на авторско право. При използване на информация от БИГ.БГ позоваването е задължително.
Включването на връзки към публикации в БИГ.БГ е свободно.

Страницата се зарежда за 0.316 секунди.