Витамини: В1, В2, В9, РР, С, Е

ИСТОРИЯ: Прасковата (Prunus persica) е от семейство Розоцветни (Rosaceae). За нейна родина се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В Средновековието тези плодове били смятани за вредни, а за лечебна цел са се ползвали само листата.

Прасковите съдържат не само витамините В1, В2, В9, РР, С, Е, но и каротин. Колкото по-жълти са плодовете, толкова по-високо е съдържанието му.

Те са богати още на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. Прасковите са особено полезни при констипация и киселини. Плодът усилва отделянето на стомашни сокове и подобрява храносмилането на мазна храна. Стимулира апетита. Пресните праскови се препоръчват за подобряване функциите на червата и за стимулиране на жлъчката. Спомагат за отделянето на шлаки от организма.Лесноусвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряване на храносмилателния процес. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт. Заради високото съдържание на калий, прасковите се препоръчват при нарушения на сърдечния ритъм. Действат положително и на имунната система.