Темата за генно модифицираните организми (ГМО) винаги е била обект на ожесточени дискусии в общественото пространство. Защитниците виждат в тях спасители на планетата от назряващия глобален глад, докато противниците алармират, че рушат биологичното разнообразие и вещаят болести.



От няколко седмици проблемът с ГМО в България се изостри. Повод за протести и израз на гражданско неодобрение станаха приетите на 13 януари тази година от НС на първо четене промени в Закона за генно модифицираните организми. Макар и криворазбрани, гласът на народа писна.

Всъщност, ако трябва да сме точни, проблемът не е в криворазбраните промени, а в кривоподнесената информация. И макар гласените поправки в закона съвсем да не означаваха позволение за засаждане на култури с търговска цел, не така бяха разбрани от хората. Оказа се, че в обхвата на закона, който се разглежда в НС, влизат лабораторни научни изследвания и освобождаване в околната среда. Уточненията дойдоха от МОСВ след вълната от граждански протести. Но това не беше достатъчно, за да потуши недоволството на обществото и дойде компромисно решение.

Така само преди дни - на 5 февруари, от ГЕРБ предложиха 5-годишен мораториум на закона за ГМО. Тоест, забраната за оглеждане на ГМО с каквато и да е цел, остава в сила.

От групата се аргументираха, че така хем страната ни ще синхронизира законодателството си с европейското, хем в срок от 5 години ще бъде наложен мораториум върху тази дейност.

Цялата тази сага доказа едно. Масите не са съвсем запознати с темата за ГМО, но определено имат право на безпокойство.

И ако неизбежните законови промени съвсем не се повод за такова, то не така стои въпросът със ситуацията на пазара.

В България няма ефективен контрол по отношение на ГМО в храните и фуражите. Липсата на такъв лишава българина от право на информиран избор.

Мнозина от вас не подозират колко широко разпространени са храните с генно модифицирани съставки в нашето ежедневие. И ние си ги хапваме ежедневно под формата на масла, маргарини и други субпродукти, вложени при подготовката на торти, бисквии, хлябове, сладоледи, колбаси, вафли.

У нас етикетиране на храните, които съдържат над допустимите норми ГМО, не се спазва достатъчно, няма идентификация на фуражите, с които производителите хранят животните, местото на които пак отива в търговската мрежа, без да е посочено на етикета му, че съдържа ГМО.

В момента у нас законодателството е в съзвучие с Директива 2001/18, според която единствената генно модифицирана култура, разрешена за отглеждане в ЕС, е царевицата MON 810, разработена от "Монсанто". Законът не позволява на земеделските производители да отглеждат други ГМО култури. Но гарантира ли това, че няма нелегално производство и пласмент в търговската мрежа?

Досега проверки на 28-те Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) са показали наличието на следните ГМ продукти на българския пазар: царевично брашно (българско производство и внос), пуканки (внос), соево брашно (внос), колбаси със съставки от ГМ соеви зърна (българско производство), доеви изолати и гранулати (внос).

Всички те са съдържали ГМО над определения от европейската общност праг от 0.9%.

Опасностите

Ако у нас се разреши отглеждането на генно променени растения, земята ще бъде заразена завинаги и уникални български сортове и култури, ще загубят своята идентичност. Селското стопанство ще понесе нови още по-фатални уреди.

Рисковете от отглеждането на такива култури за земята не бива да се подминават, но много по-големи могат да бъдат опасностите при тяхната консумация от човека.

Генно променените храни в един момент могат да мутират в непридвидима от учените посока. Живите организми са устроени много сложно и учените не могат да предвидят всичките последици от вкарването на чужди гени в даден организъм. Поради тази причина няма възможност да се предвидят предварително какви ще са дългосрочните последици върху организма на този, който консумира храни получени от ГМО и какви ще са дългосрочните последици върху околната среда.



--------



Отглеждането на генно модифицирани растения стартира преди около 30 години.

Първата червена светлина срещу нарочно променените култури обаче светва след бума на болестта луда крава през 1995 г. Тогава природозащитниците обявяват война на мутантите, като ги набеждават за рушители на биологичното разнообразие на планетата.

Най-силният коз пък, който вадят защитниците в полза на ГМО е, че без генни храни изхранването на планетата през идните години е немислимо.

Прегърнали тази теза големите международни компании продължават да влагат милиарди в генни изследвания.

Генните растения са единствената алтернатива заради устойчивостта им и по-високите добиви (с до 30%). Всички генно създадени растения са устойчиви на болести и вредители. Посевите не се обработват с химикали, затова и храните са много по-здравословни от останалите, твърдят защитниците на генните продукти.

Днес генно модифицираните организми продължават да обект на нападки, а еколозите не спират да тръбят за опасността от нови болести, които вещаят.

actualno.com